Той е един от успешно излекуваните пациенти от коронавирус . И един

Излекуваният от коронавирус пловдивчанин с потресаващ разказ за престоя в болницата:

Той е един от успешно излекуваните пациенти от коронавирус . И един от първите в Пловдив, които се разболяха. Днес ви представяме неговия разказ за болничния престой , който разказва мизерията в инфекциозното поделение и всеотдайността на лекарите, работещи там:

На 10 март 39- годишният пловдивчанин Тодор се прибира със фамилията си от Англия. Разтревожени от възходящите случаи на болни от ковид, някогашният боен избира да се върне в родината си. Два дни по-късно той усеща първите признаци на неразположение, а на 13 март подвига температура. Съпругата и щерка му също се разболяват. По рекомендация на персоналния доктор, Тодор и околните му стартират да се се лекуват с прахчета и парацетамол.

Снимки: Трафикнюз

След няколко дни майката и момичето към този момент са добре, само че мъжът се усеща все по-зле и стартира да кашля. На 16 март отива в Инфекциозна клиника и желае да му бъде направена проба за ковид. Той е първият пациент в Пловдив с позитивна проба за Коронавирус 19. Днес, две седмици по-късно той е изписан и е първият оздравял пациент от Пловдив. Пред TrafficNews той описа за перипетиите, които е претърпял, сблъсквайки се с заболяването, която промени живота на планетата за броени дни.

– Как се чувствате?

– Добре съм, към този момент съм здрав, популярност Богу. Вчера ме изписаха, откакто първата проба беше негативна, а втората позитивна, само че евентуално се касае за неточност. Така или другояче идващите 28 дни ще бъда под карантина. След това ще направя нова проба.

– Кога разбрахте, че сте инфектиран с ковид?

– Два дни откакто се върнахме от Англия, се почувствах зле. Бях изнемощял, боляха ме мускулите и ставите. Вдигнах температура. Съветите на джипито се оказаха безполезни – сподели ми спри си у дома, пий чай и парацетамол и ще се оправиш. Аз обаче ставах все по-зле. На 6-я ден към този момент имах хрипове и отидох в Инфекциозна клиника. Там ме разпитваха половин час, преслушаха ми гърдите, аз обясних, че пристигам от чужбина и желая да ми бъде взета проба за COVID19. Обясниха ми, че с цел да ми вземат проба, би трябвало да остана в болничното заведение. Аз останах, взеха ми проба, която бе позитивна. И започнаха да ме лекуват.

– С какво ви лекуваха, развихте ли пневмония?

. Не са ми правили рентген. Лекарите ми споделиха, че и на слушалка се откриват признаците. Освен това ми обясниха, че по този начин или другояче ме лекуват с препарати за пенвмония. Първо ми даваха левокса, само че не ми оказа помощ. Поддържах висока температура. На 4- я ден им заявих, че не се усъвършенствам и желаех да ми назначат нов медикамент. Тогава ми дадоха бисептол. Най- най-после ми дадоха и хророхин. Това се случи на 6- я ден от престоя ми там. Очевидно медикаментите помогнаха и започнах да се възвръщам. Но по-късно ме оставиха още 6 дни, с цел да изчакат двете проби. Сложиха ме в обща стая с различен мъж, който също се възстановяваше. В отделението всеки ден пристигаха нови заболели. Сега към този момент е цялостно.

– В какви условия се лекуват болните в клиниката?

– Не поисквам и на най- огромния си зложелател да попада в тази болница. Условията са ужасни. Там ремонт не е юридически от 40 години. Всичко е остаряло и порутено. Дограмите и врагтите са съвсем изкнили. Запушвахме прозорците с чаршафи и хавлии, с цел да не ни духа. Представете си – хора с пневмонии, а вътре вее вятър. Лекарите и медицинския личен състав вършат всичко по силите си, само че нещата не са добре. Пациенти им вършат дарения – маски, очила. Нямат задоволително защитни средства, а всеки ден са при хора които кашлят, смъркат. Всеки от болните може да ги болести. Аз съм някогашен боен, бил съм на задачи в Ирак и Афганистан. Не можеш да пратиш някой на бойното поле без екипировка. А тези хора на процедура са на бойното поле. Държавата би трябвало да се погрижи както за медиците, по този начин и за болничното заведение. Не може да се лекуват хора в тази окаяна постройка.

– Разбирам, че жена ви и щерка ви не са тествани за ковид.

– Не, не са. Те също са под карантина. Предупредили сме всички наши близки, с които сме имали контакти. Някои си направиха проби в частни лаборатории и са негативни. Засега никой не се е разболял. Аз не знам по какъв начин съм се заразил.

– Какъв съвет ще дадете на хората, откакто сте минал през това тестване?

– Първият ми съвет е да съблюдават персонална хигиена, да носят маски и да нямат контакт с други хора. По опция да се изолират. Мерките, които подхваща страната са положителни, само че някакси осъществяването ни куца. Самодисциплината е най- значима. Другото значимо нещо е солидарността. Ако не си оказваме помощ – няма да оцелеем. Докато бях в болничното заведение видях доста жестове на съпричастност. Вече ви споделих по какъв начин един от пациентите намираше защитни средства за сестрите. Той даже даде от неговите хапчета на различен пациент, за който нямаше хлорохин. Всеки гледаше да помогне с каквото може да останалите. Това е пътят. Друг няма.